Основният въпрос, който си задават родителите, когато използват чужди езици у дома, е каква стратегия да следват. OPOL, или “Един човек, един език”, е популярна стратегия, използвана в многоезични домакинства за насърчаване на езиковото развитие на децата. Тя е златен стандарт за двуезично усъвършенстване, но някои семейства срещат трудности при последователното поддържане на този подход. Отчитането на ограниченията на метода OPOL не е лоша идея. Нека разгледаме някои от тези потенциални недостатъци:
• Един от потенциалните проблеми на OPOL е, че той може да доведе до дисбаланс в езиковите познания на членовете на семейството. Например, ако единият родител говори изключително езика на малцинството, а другият – езика на мнозинството, детето може да владее по-добре езика на мнозинството, тъй като е изложено на него по-често в по-широката среда.
• Последователността е от решаващо значение за успеха на OPOL. Поддържането на последователност обаче може да бъде предизвикателство, особено ако има външни фактори, които оказват влияние върху употребата на езика, като например социалните взаимодействия, училището или езиковите предпочитания на общността.
• В домакинства, в които ОПЛ се прилага стриктно, членовете на семейството могат да изпитат ограничения в способността си да общуват свободно помежду си, особено ако не владеят езиците, на които са определени.
• Децата, отглеждани с OPOL, може да срещнат трудности при социалната си интеграция в среда, в която се говори езикът на мнозинството, например в училище или сред връстници. Това може да доведе до чувство на изолация или до трудности при създаването на приятелства.
Сделката е индивидуален избор на децата. Обикновено децата естествено се стремят да използват езика, който чуват най-често, когато се приберат от училище, което може да затрудни родителите да се придържат към постоянното говорене на езика на малцинствата. Някои деца може също така да се притесняват да говорят на езика на малцинството в обкръжението на приятелите си, за да не изпъкнат, което добавя още едно предизвикателство за родителите. А когато става въпрос за домашна работа, децата може да предпочитат помощ на езика, който изучават в училище, което оказва натиск върху родителите да сменят езика. Много от семействата, които започнаха с OPOL, в крайна сметка избраха по-гъвкавия подход на смесените езици, тъй като видяха, че това е по-практичен вариант.
Изборът на езикова стратегия се влияе от различни практически и емоционални фактори. Родителите трябва да се ориентират как да осигурят както качеството, така и количеството на езиковата експозиция, особено на малцинствения език, предимно чрез социални взаимодействия. Този процес на вземане на решение се влияе от владеенето на езици от родителите, техните предпочитания и контекста на общността. Необходимостта от използване на езика също е от решаващо значение, тъй като децата трябва да имат възможност да използват и двата езика, особено езика на малцинството.
Това обаче не е единственият възможен подход. Ето някои алтернативи:
1. Езикът на малцинствата вкъщи (ML@H): При този подход малцинственият език се използва изключително вкъщи, независимо от броя на присъстващите. Това може да включва и двамата родители да говорят на малцинствения език помежду си и с децата си.
2. Стратегия за време и място: Тази стратегия включва определянето на определено време или място за всеки език. Например един език може да се говори у дома, а друг – извън дома или по време на определени дейности.
3. Политика за смесените езици: Някои семейства избират смесена езикова политика, при която и двамата родители говорят на двата езика или смесват езиците в рамките на изреченията. Това може да доведе до смесена езикова среда, която някои семейства намират за по-естествена.
4. Излагане на езика чрез медиите: Друга алтернатива е децата да се запознаят с езика-цел чрез медиите, като например книги, филми, музика и образователни програми. Дори ако родителите не говорят езика свободно, това може да осигури излагане на въздействието му и да помогне за развитието на езиковите умения.
5. Участие в общността, езикови лагери или програми за потапяне: В общностите със силно присъствие на даден език участието в дейности на общността, като културни събития или езикови курсове, може да допълни езиковата култура у дома.
6. Важни лица в близост до деца: Езикови бавачки или учители и взаимодействие с връстници.
Важно е семействата да вземат предвид своите уникални обстоятелства, предпочитания и цели, когато избират подход за насърчаване на многоезичието в своето домакинство. Това, което работи най-добре за едно семейство, може да не е толкова ефективно за друго.
Някои родители възприемат избраната от тях езикова стратегия от самото начало, докато други могат да се обърнат към нея, след като се сблъскат с предизвикателства, като например когато децата им тръгнат на училище, когато се появят нови братя и сестри, или ако родителят, говорещ езика на мнозинството, реши да включи езика на мнозинството заедно с езика на малцинството, особено в случаите на малцинствен език вкъщи (ML@H). Ефективността на езиковата стратегия е подложена на истинско изпитание, когато децата се интегрират в обществото. В резултат на това много семейства преразглеждат своите стратегии, за да се адаптират към променящите се ситуации. Те признават, че децата им може да не достигнат същото ниво на владеене на доминиращия език, както техните едноезични връстници, докато не навършат около 5 години, въпреки че са потопени предимно в средата на доминиращия език. Емоционалните съображения са свързани с поддържането на стратегиите, след като децата започнат да посещават формално училище. Родителите са обезпокоени дали децата могат да се интегрират удобно в заобикалящата ги среда, тъй като прекарват все повече време извън дома си.
Не забравяйте също така, че децата могат да се противопоставят на родителя, говорещ на езика на малцинството, тъй като това може да им звучи непознато или неестествено. И обратното, те могат да предпочетат родителят, говорещ езика на малцинството, да общува на езика на малцинството, тъй като го намират за по-автентичен и истински. Освен това децата могат дори да предпочетат и двамата родители да използват единствено езика на мнозинството, ако нямат увереност в езика на малцинството, особено ако имат ограничени възможности да го използват.
Не се страхувайте да потърсите възможности за използване на смесени езици. Едно от съществените ѝ предимства е способността ѝ да укрепва връзките между родителите и децата на съответните им родни езици или на езика на малцинството, ако родителят с доминиращ език реши да се включи. Обикновено малцинственият език се превръща в основен начин на общуване в семейството, докато преобладаващият език е запазен за взаимодействието между родителя на преобладаващия език и децата, когато те са сами. Чрез този подход децата придобиват по-дълбоко разбиране за автентичната същност на родителите си, което повтаря ползите, наблюдавани при OPOL и метода на един език в рамките на двама родители. Освен това тази стратегия, осигурява на децата двуезичен модел за подражание в лицето на техния родител, говорещ на езика на мнозинството. Родителите служат като съществени модели и влиятелни лица при формирането на двуезичната идентичност на децата си, което подчертава значението на родителското участие в езиковото развитие.
Моля, не забравяйте, че децата от семействата, използващи OPOL, не говорят основния език по-добре от тези от смесените семейства. Това предполага, че ключът към отглеждането на двуезични деца може да се крие повече в начина, по който родителите използват езиците у дома, отколкото в стриктното придържане към OPOL. Семействата трябва да вземат предвид ограниченията на всяка езикова стратегия и да проучат различни начини, които отговарят на техните уникални обстоятелства и цели. Ефективното езиково развитие на децата зависи от различни фактори, включително от участието на родителите, последователността и излагането на двата езика, което подчертава значението на гъвкавите подходи, съобразени с индивидуалната семейна динамика.
